Google Translations
Вход
Ако имате интересна история от вашия лов, споделете я в сайта! След като се регистрирате!



Банер
468 x 60 Hunting / Optics Banner
Начало

1200 ловци от Своге въстанаха срещу отнемането на ловните им територии

Новини - Важни новини

1 200 ловци от община Своге излязоха на протест срещу заповед на министъра на земеделието и храните, с която се отнемат ловните им полета и се дават за стопанисване на неидентифицирани дружинки от София и Ботевград. Няколко поколения ловци са се грижили за опазване и размножаване на дивеча в района и не са съгласни с приватизацията му под масата.


В горите на Стара планина в този район има богати запаси от диво прасе, сърна, яребица и патица, изкуствено се развъжда и кеклик. Членовете на сдружението не само ловуват, но и полагат целогодишни грижи за дивеча. И като гръм от ясно небе идва известието, че вече не са стопани на тази територия.

Методи Пешев, председател на сдружение „Грохотен”: “Със заповед на министъра се отне един ловно-стопански район, за който сдружението има договор за 15 години до 2023 година. Там се настани дружинка, които нямат нищо общо с тази територия и този район.”

Иван Николов, ЛРД –Владо Тричков: “Пладнешки грабеж и унижение на ловците в България. Тая година са взели на тая дружинка, догодина ще предявят апетити за някоя друга дружинка с по-добър район, който добре се гледа и за който се грижат ловците. Питам аз и всички ние питаме докога ще продължава това беззаконие в тая държава?!”

Протестът на ловците от Своге е подкрепен и от Ловно-рибарския съюз в България.

Васил Василев, гл. секретар на Съюза на ловците и риболовците в България: “Абсурд в нашата държава е, че заповедта на министъра, с която той определя границите на ловните райони, не подлежи на съдебен контрол. Това не е изолиран случай в страната, това е четвърти или пети пореден случай, в който на група ловци, които са местни, някой идва, харесва си част от ловната им територия и я отнема абсолютно безпардонно, и това става в една правова държава. Ние ще търсим всички възможни пътища да се преразгледа този особен статут на тази заповед.”

Недоволните ловци заявиха, че докрай ще се борят за правата си и стягат национален протест.

Източник: http://bnt.bg/bnt2

 

Валери Николов: Препаратите, които използват земеделските производители, са причината за изчезването на пъдпъдъка

Новини - Новини

Валери Николов, специалист ловно стопанство в СЛР „Балкан 2001” град Каспичан, пред Радио „Фокус”-Шумен



Фокус: Г-н Николов, какви са оценките ви към момента за отстрелa на пъдпъдъци, гургулици и като цяло на мигриращ дивеч?

Валентин Николов: Ловът на мигриращ дивеч е в трагично състояние. Прави ми впечатление тази година, че при пристигането си пъдпъдъците запознаха да пеят и се чуваха, но минаха арендаторите, наръсиха си нивите с препарати и от там нататък, пъдпъдъците спряха да пеят. Имам чувството, че популацията им е направо унищожена от тези препарати, които използват земеделските производители. За мен, те са причината за унищожаването на пъдпъдъците в България. Гривек и гургулица има, защото те не се влияят от това ръсене, което се прилагат на житните култури. Ако говорим за 100 % отстрел през изминалата година , тази година отстрелът на пъдпъдък е едва на 10 %. Трагично е положението.

Фокус: Какво може и трябва да се направи в посока опазването на тези животински видове и стабилизирането на популацията им?

Валентин Николов: За мен, министърката на земеделието и храните трябва да премахне забраната за използване на пестициди. От както е въведена тази забрана, три пъти повече се използват. Никакъв контрол няма. Един арендатор ми се хвали, че когато наръси един път и две години след това няма трева. Аз му казвам, че освен трева няма и мравки в нивите му. Казват, че тези пестициди са законни. Те са забранени на запад, но тук ги внасят със сменени имена и понеже са по- евтини, нашите арендатори ги използват. Почти в цяла България е такова положението. Природата успява да си компенсира и сушата и кишата, но това използване на пестициди няма как д го компенсира. Може би, ще има и специална среща, тъй като пъдпъдъкът и гургулицата са под особен надзор от 5 години и се следят строго отчетите за отстрелa. Тази година предполагам, че на всички ще има направи впечатление драстичното намаление на броя на отстреляните пъдпъдъци. Няма спад в отстрела на гривека и гургулицата. Просто те се ловуват след като приключи ловът на пъдпъдъци и когато напече слънцето, ловците отиват да чакат за гургулици и гривеци. Тази година, когато излязат сутрин ловците и няма пъдпъдък, след това не си правят труда да излизат отново. За това се наблюдава и спад в отстрелa на гургулици и гривеци, просто защото ловците не излизат.

Фокус: Какви са очакванията ви за ловния сезон на дива свиня и каква е популацията и към момента в района на Каспичан?

Валентин Николов: За ловът на диво прасе имам очаквания за много добър сезон. Успяваме да влияем на популацията, чрез създаването на добри условия с подхранване и изграждане на ловно- стопански съоръжения. Закупили сме автоматизирани хранилки и камери за заснемане на дивеча. На откриването на сезона на едър дивеч, в две от дружинките има отстреляни по две диви свине.
За сега успяваме да поддържаме много добра популация и можем да си позволим отстрел на 60- 70 диви свине, което за нас е много добра популация. Ние сме малко сдружение, но пък управлението на такова сдружение е доста по- лесно и качеството, отколкото при големите като Варна, Пловдив и т.н. Много по- лесно успяваме да охраняваме районите. Ние работим съвместно с горското стопанство в Нови пазар и с подвижната стража на регионалната дирекция в Шумен. Само с един телефон в рамките на 20- 30 мин можем да бъдем в районът, където има констатирано нарушение.

Фокус: Има ли установени случаи на поставени капани и бракониерство на територията на вашето сдружение? Какви превантивни мерки се взимат?

Валентин Николов: При нас нямаме поставяне на капани. Ние не сме в близост до такова ловно стопанство, където слагат капани, ловят дивеча и го затварят в оградени площи. Може би, това до голяма степен спомага за наличието все още на популация на дива свиня, защото сме далеч от Паламара, Жълта локва и т.н. Успяваме да я запазим и нямаме такива хищници, които да и влияят. Все още обаче има бракониери, дори миналата седмица имахме такъв случаи, но то е много трудно доказуемо и се опитваме да покажем, че има присъствие, районът се контролира и не е безстопанствен.

Фокус: Има ли особености при отстрелът на диво прасе и какви са основните правила, които трябва да спазват ловците?

Валентин Николов: Основно правило за отстрел на диво прасе е задължителното използване на куршум. Забранено е използването на сачми при лов на едър дивеч. Всеки ловец трябва да е снабден с ярка дреха, за да бъде видим в гората. Това засяга основно кучкарите- гоначи. Не са само това изискванията към ловът на едър дивеч. Има и предварителен оглед на отстреляния дивеч, за да се забележи евентуално, ако има изменение по вътрешните органи и болести. Взимат се проби за класическа чума и трихинелоза. Пробите за трихинелоза се взимат, за да бъдат спокойни ловците при консумирането на месо. Ние сме облагодетелствани, че имаме сертифицирана лаборатория в Шумен, която има право да прави изследвания за трихинелоза.

Фокус: Колко ловци членуват във вашето сдружение и наблюдава ли се спад в броя им през последните години?

Валентин Николов: Нашето сдружение в момента се състои от 280 човека, разпределени в 4 ловни дружинки. То се простира на територията на община Каспичан, като изключим Плиска. По една или друга причина, те са към Ловно- рибарското сдружение Шумен, а Мадара е към нашето сдружение. Косово, Марково, Кюлевча, Могила, всички те са наши членове. Ние сме едно от най- малките сдружения в страната. Имаме 22 500 хектара ловни площи, като ги стопанисваме добре и при наличието на такава популация от дива свиня и благороден елен, явно успяваме да се справим. В доста добри отношения сме и с част от арендаторите в региона. През тази и миналата година сдружението е подпомогнато с около 20- 25 тона концентриран фураж безвъзмездно, и той е разнесен из гората за дивеча.
Броят не ловците не намалява, но и не се увеличава. Когато започнах работа в сдружението преди 10- тина година бяхме 250 човека, а сега сме към 280. За 10 години, с може би 30 човека се е увеличило като бройка, но като общ брой трябва да бъде около 320 човека. Има пенсионери над 65 години, които не заемат ловна площ, има и някой, които се местят в други сдружения и за това не се получава драстично увеличение на броя на хората. В част от дружинките си избират кого да приемат вътре, защото това е тяхно право. Трябва по някакъв начин да го познават, да им спечели доверието и чак тогава го приемат. При нас е доста консервативно.
От 280 човека членове на сдружението, 230 са до 55 години, а останалите са по- възрастни. Общо взето, като възрастова структура сме добре и съставът ни е опитен. Мога да се похваля, че при нас все още няма инциденти с ловно оръжие. Инструктажите се провеждат перфектно. Спазват се всички изисквания, а и ръководителите на лова са хора с тежест в дружинките и явно успяват да се наложат.Тези които мислят, че могат да правят каквото си поискат ги изолират и не ги допускат до лов.

Николай МИЛУШЕВ
focus-news.net

 

Програма на националния протестен митинг на ловците

Новини - Важни новини



Националния протест-митинг на ловците на 11.06.2015 г. ще се състои както следва:

10,00-10,30 часа - сборен пункт пред Националния стадион "Васил Левски", в този час се очаква да пристигнат всички ловни сдружения от страната

10,45 ч. - начало на протестното шествие, мшрута е от Националния стадион, по посока ул. Гурко, бул. В.Левски, бул. Освобождение, Народно събрание и пл. Ал. Невски.

11,30 часа - площад Александър Невски, начало на митинга
Очакват се над 10 000 ловци да вземат участие!

Повече за протеста може да прочетете тук: НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ НА ЛОВЦИТЕ
До членовете на НЛРС-СЛРБ,

Колеги, свикваме митинг на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България
под мотото: „За европейско бъдеще на ловното движение в България!”

Общото събрание на Националното ловно-рибарско сдружение се обръща към стотиците хиляди свои членове и симпатизанти с призив да покажат колегиалната си подкрепа за решаване на наболелите проблеми пред развитието на ловното стопанство и ловното движение у нас.
Правим го по този най-демократичен начин, като излизаме пред цялата общественост, защото в последните години всички наши усилия да бъдем чути и разбрани останаха напразни.

Ние реагираме още от 2009 г. след направените тогава законодателни промени, с които бе отнет законовият статут на Националната ловна организация, като естествен партньор на държавата в осъществяване на ловната политика на страната. Тогава бе започнато и съзнателното раздробяване на ловните структури в България, за да бъде обезличен нашият 117-годишен съюз.

От 2011 г. застанахме срещу масовото създаване на оградени площи, улавянето на дивеч с капани (най-вече дива свиня от териториите на нашите сдружения), вкарването им в оградите и последващото им безмилостно избиване в тях.

Ние сдружените ловци, категорично се противопоставяме на тази практика, която няма нищо общо с истинския лов и ловния морал! Изразихме тази своя позиция и с Декларация на Общото събрание на НЛРС - СЛРБ от 2011 г. до компетентните органи в страната. През 2013 г. организирахме подписка срещу капаните до Народното събрание, в която ни подкрепиха над 8 000 ловци от засегнатите региони. Последва и протестът срещу капаните и разстрела на животните в огради на ловците от Хвойна през 2014 г., с участието на ловните сдружения от Асеновград, Пловдив, Смолян, Девин и Първомай.
За съжаление до днес от страна на държавните институции няма решителна намеса за прекратяване на извършваните безобразия срещу дивата природа на България. Продължиха и усилията за разбиване целостта на ловните сдружения, членове на Националната организация, с цел налагане на лични или корпоративни интереси за сметка на обществения интерес. Това се случи в Костенец, Момчилград, Тополовград, Сунгурларе, Своге, Ихтиман и на други места. Очевидно е, че противниците на Националната организация работят за нейното разбиване и искат да я заменят със „свободни” (от задължения и от отговорност за стопанисване и опазване на дивеча) ловци. Защото тези раздробени структури лесно могат да бъдат подчинени, тъй като само по този начин могат да се удовлетворят частните финансови апетити и личните амбиции на отделни лица и кръгове.

Съюзът на ловците и риболовците, като най-старата и най-голяма доброволна природозащитна неправителствена организация в България, обединяваща над 120 000 свои членове, категорично заявява:

- Настояваме за незабавно приемане на Стратегия за ловното стопанство на България, която да гарантира развитието на дивечовите популации и устойчивото им ползване за не по-малко от 15 години напред.
- Искаме нов закон за лова с ясни правила, регламенти и отговорности на всички субекти, съобразен с европейските критерии и изисквания, който да гарантира изпълнението на стратегията.
- Настояваме за категорична забрана на улова на дива свиня в свободни площи и груповия лов в оградени площи.
- Настояваме за прекратяване на лошите практики, които водят до унищожаване на дивечовите местообитания в земеделските и горските райони.
- Ще защитим единството и целостта на ловното движение в България, като обществен гарант за съхраняването на дивата природа за нашите деца.
- Настояваме правото на лов, като част от нашето нематериално културно наследство да бъде и занапред достъпно за всеки българин.

Необходими са и незабавни промени в сега действащия Закон за лова и опазване на дивеча за решаване на най-наболелите проблеми. Те трябва веднага да пресекат бруталното отношение към дивеча, да изкоренят лошите практики от последните години, за да се възстановят исконните български традиции в лова и ловното движение.

Нашите членове вече се измориха да чакат 25 години европейското развитие на ловното ни стопанство. Ето защо те настояват ние да бъдем чути и да се предприемат незабавни законодателни действия и адекватни решения, в които да залегнат стародавните български ловни традиции и идеали, които ни завещаха основателите на организираното ловно движение у нас още преди 131 години!

 

Ловци съживиха храм след пророчески сън

Новини - Новини




Гърне с пепел и кокалче изплувало при първата копка в Турян

Красив параклис, кацнал на билото над смолянското село Турян, ще чества за пръв път храмовия си празник на 23 май. Той е изпратен свише като сън на Тодор Пейков, който станал и инициатор за издигането на малкия храм. Тодор е кореняк турянец, мястото на параклиса е наследствена земя от баща му, а за издигането му абсолютно всичко е дарение - от труда и материалите до уникалната иконопис по стените, която е напълно завършена за празника на светиите Константин и Елена.


Тодор с огромно вълнение описва района около православния храм на върха, от който се разкрива панорамна гледка. Все легенди, предания за съкровища и древни светилища витаят наоколо. "Зад този връх са летните Агушеви конаци, сега вече срутени и само основи са останали. По-нататък е местността Попрелката, където казват е погребана Руфинка, а под другите върхове са смолянските села Кремене, Черешово и Черешките", разказва бай Тодор. Красивата Руфинка е героинята на една от най-тежките родопски песни, а преданието гласи, че гробът й е там, на другия хълм зад параклиса. По билото е минавал и древният римски път, който свързвал Виа Игнация и Виа Романа. В ниското пък е Гарга дере, известно с иманярските си набези в търсене на съкровищата от преданията.

"Тук идват много често да копаят, винаги намираме ново копнато - с апарати търсят, предполага се, че навремето там са погребвали тракийски владетели и в гърнето с праха от изгорените тела са слагали златни пари", разказва с усмивка и гордост за богатата история на района Пейков.

На двайсетина метра от новия параклис в закътано място е имало стар храм, никой от селото не го помни, но старците разказват, че са виждали руините, останали след Освободителната война. "Помня като 7-8-годишно дете, че тук имаше курбан на Константин и Елена, но после, по комунистическо, традицията западна. Тук, когато копахме основите на храма, намерихме гърне с пепел и едно кокалче, тъй че - имаме си пазител на параклиса" не на шега разказва бай Тодор. Всъщност още преди знаменателния сън, в който

неизвестен дух води бай Тодор до дядовата му земя

и му казва, че там трябва да се вдигне храм, той вече имал идея, че ще върнат живота на това свято място, за да се събират хората както някога.
През делниците в Турян има само старци, но през почивните дни селото - на хвърлей от Смолян, се изпълва с хора, а почти всички мъже тук са ловци в местната дружинка, която има голям богат и обширен ловен район. Преди десетина години бай Тодор бил председател на авджиите и от спомените на маса за младостта тръгнала думата и за параклиса. "Аз бях млад пенсионер, тъкмо бях напуснал рудника и ме направиха отговорник на строителството. Направихме го основно ловците в селото, но всички помагаха, включително и хората от близката мохамеданска махала Есенска, те си го имат параклиса като техен. Те се българеят много, бабичките си идват тук на параклиса, палят свещи и се прибират", кратко обобщава за спойката на различните религии в района бай Тодор.
През 2007 г. отец Димитър Михайлов, който служи в храма "Св. Висарион Смоленски", прави водосвет за първата копка, а 1 г. по-късно освещава и самия параклис.
След като решават да вдигнат храма, идва знамението, че делото е благословено свише. "Интересен сън имах, така е. Идвам аз на дядовите земи на мястото, а зад мен някой говори: "Ще правите параклис? Ела, да ти покажа, където трябва да се изкопае!". Така Тодор в съня си отишъл и видял вече построения на ливадата параклис, а към него малка пристройка. На въпроса какво е това, гласът отговорил, че място за учене на децата.
Затова ловците направили малък навес за почивка и релакс на посетителите.

Направили и кръст с малък солар

Денем събира слънчева енергия, а цяла нощ свети с батерия 12 амперчаса.
"За 1 г. го направихме. Имаше много помощ, много хора дариха - материали, труд, пари", с благодарност реди Пейков и съжалява, че анонимен останал благодетелят, който дал дограмата. Дошли инкогнито, взели мерки и си отишли, а после само изпратили дограмата. "Сега не знам кой е и не мога да благодаря даже", завършва той.
Весела Стоименова е майсторката, дарила напълно безвъзмездно труда по иконописването, боите и цялата си обич към изкуството и Родопите. Завършила дизайн в Художествената академия в родната София, преподава в една от елитните гимназии на Смолян изобразително изкуство. Преди да изрисува с уникален стил стените на параклиса, се насочва към рисуването на икони, за да се спаси от стреса в училище. Изпитвала вътрешната потребност от баланс и започва за удоволствие да рисува икони вкъщи след часовете. Степонисите в параклис над Турян са първите, които създава с много труд в продължение на 6 г. Рисува основно през лятото, в останалото време твори в ателието и преподава в математическа гимназия. Още докато изпълва с духовен цвят стените, идват и други желаещи, да им направи стенопис на параклис "Свети Мина" в Рудозем.
Иконите в параклиса над Турян обаче са уникални, много рядко може да се види нещо подобно.

Няма как да видите такава иконопис

- Богородица се изписва обикновено зад олтара зад иконостаса. В олтарната ниша се изписва Богородица "Царицата небесна", която не държи детето - то е част от нея - или е върху медальон, като при владиците", обяснява художничката, докато довършва колесницата на Исая.

Много е изчела, докато направи проекта, всяка икона и образ е минал през душата, а после през църковния канон, докато оживее на стената.

"Като композиция също е доста сложно - защото в иконата времето не тече едноставно, то е наслояване на времеви потоци". Така вдясно от входа е уникалната композиция на светците Димитър и Георги, с копия срещу Злото, канонизирани за светци по едно и също време.
Весела разказва, че проектът е коментиран с епископ Антоний, докато още беше архиерей в Смолян. "Идеята ми беше, понеже няма иконостас и няма как да се сложи царски ред с по две икони от ляво и от дясно - реших иконостасът да го пръсна по стените, в средата да е Богородица, а горе - обрусът с ангелите, които го носят

от едната страна е Йоан Кръстител, от другата са Константин и Елена

Епископът се съгласи, каза, че не е много използвана тази техника, но му хареса като идея", разказва Весела и добавя, че параклисите са малки пространства и не се изписват целите. "Ние решихме да го направим по-свободно, а в същото време много красиво стоят така. Да изрисуваш параклиса е голямо удоволствие и голяма отговорност. Изключвам за времето, просто рисувам, защото има канон и той ти води ръката", разкрива Весела.

Източник: Стандарт

 
Home
  • Еднотипни ли са?
    :o

    Прикачени миниатюри

    • Продавам трицветен барак
      Кучето е на 2,5 г. Гони всичко. За по-вече инфо на телефон 0896960086.
      Населено място гр. Омуртаг. Цена 550...
    • Радиостанция Silver Crest
      Здравейте,колеги някои можели да каже,стават ли за лов и имат ли обхват в гората тези радиостанции Silver Crest PMR Twintalker...
    • Зимен панталон Hillman
      чисто нов панталон. необличан. цена 90 лв. размер 66. на последната снимка се вижда, че широчината в кръста закопчан...
    • Продавам мъжки барак
      Кучето е на 4 години. Много настоятелно гони прасе. Тръгва на диря. Сърните ги гони,но кратко. Цената е 500 лв....
Продавам мъжки бретон епаньол
Продавам мъжки бретон епаньол
( / Продава Ловни Кучета )
06-22-2015
Гриф атлетичесский
Гриф атлетичесский
( / Купува Лодки)
02-26-2015
Станете наш фен във Facebook и спечелете 3% отстъпка от доставка с Еконт
Web Analytics