Google Translations
КАТЕГОРИИ ПРОДУКТИ
Лов Стрелба с Лък Камери за екстремни спортове GoPro HD HERO Ловни камери Оптични прибори Ловни ножове Дрехи и Аксесоари    Детско Облекло       ATHLETIC SHOES       BOOTS       CHILDRENS ACCESSORIES       CHILDRENS ACTIVE TOPS       CHILDRENS CAPRIS       CHILDRENS CASUAL HEADWEAR       CHILDRENS CASUAL PANTS       CHILDRENS CASUAL SHORTS       CHILDRENS COLD HEADWEAR       CHILDRENS DENIM PANTS       CHILDRENS DOWN OUTERWEAR       CHILDRENS FLEECE OUTERWEAR       CHILDRENS HANDWEAR       CHILDRENS HEADWEAR       CHILDRENS HEAVY WT BASELAYER       CHILDRENS LIGHT WT BASELAYER       CHILDRENS LOUNGEWEAR       CHILDRENS LS TOPS       CHILDRENS POLAR WT BASELAYER       CHILDRENS RAIN COATED       CHILDRENS RAIN WATER BREATHE       CHILDRENS SS TOPS       CHILDRENS SYNTHE OUTERWEAR       CHILDRENS WIND       SLIPPERS       YOUTH FISHING WADERS       YOUTH GENERAL HUNTING BOOTS       YOUTH HUNTING WADERS       YOUTH KNITS       YOUTH PAC BOOTS       YOUTH RAINWEAR       YOUTH RUBBER BOOTS       YOUTH UPLAND       YOUTH WOVENS       YOUTH COLD WEATHER Обувки SURVIVAL / ОЦЕЛЯВАНЕ Bear Grylls Къмпинг, Палатки и Туризъм Прожектори и Фенери Раници и Сакове Аксесоари за Кучета Cowboy Tactical Книги Видео и DVD Електроника Моторни превозни средства и Части Оръжейни стоки Предпазни средства Яхтинг и Водни спортове Дом и Градина Металотърсачи Намалени стоки Пешеходни преходи
Вход
Ако имате интересна история от вашия лов, споделете я в сайта! След като се регистрирате!



Банер
Начало

1200 ловци от Своге въстанаха срещу отнемането на ловните им територии

Новини - Важни новини

1 200 ловци от община Своге излязоха на протест срещу заповед на министъра на земеделието и храните, с която се отнемат ловните им полета и се дават за стопанисване на неидентифицирани дружинки от София и Ботевград. Няколко поколения ловци са се грижили за опазване и размножаване на дивеча в района и не са съгласни с приватизацията му под масата.


В горите на Стара планина в този район има богати запаси от диво прасе, сърна, яребица и патица, изкуствено се развъжда и кеклик. Членовете на сдружението не само ловуват, но и полагат целогодишни грижи за дивеча. И като гръм от ясно небе идва известието, че вече не са стопани на тази територия.

Методи Пешев, председател на сдружение „Грохотен”: “Със заповед на министъра се отне един ловно-стопански район, за който сдружението има договор за 15 години до 2023 година. Там се настани дружинка, които нямат нищо общо с тази територия и този район.”

Иван Николов, ЛРД –Владо Тричков: “Пладнешки грабеж и унижение на ловците в България. Тая година са взели на тая дружинка, догодина ще предявят апетити за някоя друга дружинка с по-добър район, който добре се гледа и за който се грижат ловците. Питам аз и всички ние питаме докога ще продължава това беззаконие в тая държава?!”

Протестът на ловците от Своге е подкрепен и от Ловно-рибарския съюз в България.

Васил Василев, гл. секретар на Съюза на ловците и риболовците в България: “Абсурд в нашата държава е, че заповедта на министъра, с която той определя границите на ловните райони, не подлежи на съдебен контрол. Това не е изолиран случай в страната, това е четвърти или пети пореден случай, в който на група ловци, които са местни, някой идва, харесва си част от ловната им територия и я отнема абсолютно безпардонно, и това става в една правова държава. Ние ще търсим всички възможни пътища да се преразгледа този особен статут на тази заповед.”

Недоволните ловци заявиха, че докрай ще се борят за правата си и стягат национален протест.

Източник: http://bnt.bg/bnt2

 

Валери Николов: Препаратите, които използват земеделските производители, са причината за изчезването на пъдпъдъка

Новини - Новини

Валери Николов, специалист ловно стопанство в СЛР „Балкан 2001” град Каспичан, пред Радио „Фокус”-Шумен



Фокус: Г-н Николов, какви са оценките ви към момента за отстрелa на пъдпъдъци, гургулици и като цяло на мигриращ дивеч?

Валентин Николов: Ловът на мигриращ дивеч е в трагично състояние. Прави ми впечатление тази година, че при пристигането си пъдпъдъците запознаха да пеят и се чуваха, но минаха арендаторите, наръсиха си нивите с препарати и от там нататък, пъдпъдъците спряха да пеят. Имам чувството, че популацията им е направо унищожена от тези препарати, които използват земеделските производители. За мен, те са причината за унищожаването на пъдпъдъците в България. Гривек и гургулица има, защото те не се влияят от това ръсене, което се прилагат на житните култури. Ако говорим за 100 % отстрел през изминалата година , тази година отстрелът на пъдпъдък е едва на 10 %. Трагично е положението.

Фокус: Какво може и трябва да се направи в посока опазването на тези животински видове и стабилизирането на популацията им?

Валентин Николов: За мен, министърката на земеделието и храните трябва да премахне забраната за използване на пестициди. От както е въведена тази забрана, три пъти повече се използват. Никакъв контрол няма. Един арендатор ми се хвали, че когато наръси един път и две години след това няма трева. Аз му казвам, че освен трева няма и мравки в нивите му. Казват, че тези пестициди са законни. Те са забранени на запад, но тук ги внасят със сменени имена и понеже са по- евтини, нашите арендатори ги използват. Почти в цяла България е такова положението. Природата успява да си компенсира и сушата и кишата, но това използване на пестициди няма как д го компенсира. Може би, ще има и специална среща, тъй като пъдпъдъкът и гургулицата са под особен надзор от 5 години и се следят строго отчетите за отстрелa. Тази година предполагам, че на всички ще има направи впечатление драстичното намаление на броя на отстреляните пъдпъдъци. Няма спад в отстрела на гривека и гургулицата. Просто те се ловуват след като приключи ловът на пъдпъдъци и когато напече слънцето, ловците отиват да чакат за гургулици и гривеци. Тази година, когато излязат сутрин ловците и няма пъдпъдък, след това не си правят труда да излизат отново. За това се наблюдава и спад в отстрелa на гургулици и гривеци, просто защото ловците не излизат.

Фокус: Какви са очакванията ви за ловния сезон на дива свиня и каква е популацията и към момента в района на Каспичан?

Валентин Николов: За ловът на диво прасе имам очаквания за много добър сезон. Успяваме да влияем на популацията, чрез създаването на добри условия с подхранване и изграждане на ловно- стопански съоръжения. Закупили сме автоматизирани хранилки и камери за заснемане на дивеча. На откриването на сезона на едър дивеч, в две от дружинките има отстреляни по две диви свине.
За сега успяваме да поддържаме много добра популация и можем да си позволим отстрел на 60- 70 диви свине, което за нас е много добра популация. Ние сме малко сдружение, но пък управлението на такова сдружение е доста по- лесно и качеството, отколкото при големите като Варна, Пловдив и т.н. Много по- лесно успяваме да охраняваме районите. Ние работим съвместно с горското стопанство в Нови пазар и с подвижната стража на регионалната дирекция в Шумен. Само с един телефон в рамките на 20- 30 мин можем да бъдем в районът, където има констатирано нарушение.

Фокус: Има ли установени случаи на поставени капани и бракониерство на територията на вашето сдружение? Какви превантивни мерки се взимат?

Валентин Николов: При нас нямаме поставяне на капани. Ние не сме в близост до такова ловно стопанство, където слагат капани, ловят дивеча и го затварят в оградени площи. Може би, това до голяма степен спомага за наличието все още на популация на дива свиня, защото сме далеч от Паламара, Жълта локва и т.н. Успяваме да я запазим и нямаме такива хищници, които да и влияят. Все още обаче има бракониери, дори миналата седмица имахме такъв случаи, но то е много трудно доказуемо и се опитваме да покажем, че има присъствие, районът се контролира и не е безстопанствен.

Фокус: Има ли особености при отстрелът на диво прасе и какви са основните правила, които трябва да спазват ловците?

Валентин Николов: Основно правило за отстрел на диво прасе е задължителното използване на куршум. Забранено е използването на сачми при лов на едър дивеч. Всеки ловец трябва да е снабден с ярка дреха, за да бъде видим в гората. Това засяга основно кучкарите- гоначи. Не са само това изискванията към ловът на едър дивеч. Има и предварителен оглед на отстреляния дивеч, за да се забележи евентуално, ако има изменение по вътрешните органи и болести. Взимат се проби за класическа чума и трихинелоза. Пробите за трихинелоза се взимат, за да бъдат спокойни ловците при консумирането на месо. Ние сме облагодетелствани, че имаме сертифицирана лаборатория в Шумен, която има право да прави изследвания за трихинелоза.

Фокус: Колко ловци членуват във вашето сдружение и наблюдава ли се спад в броя им през последните години?

Валентин Николов: Нашето сдружение в момента се състои от 280 човека, разпределени в 4 ловни дружинки. То се простира на територията на община Каспичан, като изключим Плиска. По една или друга причина, те са към Ловно- рибарското сдружение Шумен, а Мадара е към нашето сдружение. Косово, Марково, Кюлевча, Могила, всички те са наши членове. Ние сме едно от най- малките сдружения в страната. Имаме 22 500 хектара ловни площи, като ги стопанисваме добре и при наличието на такава популация от дива свиня и благороден елен, явно успяваме да се справим. В доста добри отношения сме и с част от арендаторите в региона. През тази и миналата година сдружението е подпомогнато с около 20- 25 тона концентриран фураж безвъзмездно, и той е разнесен из гората за дивеча.
Броят не ловците не намалява, но и не се увеличава. Когато започнах работа в сдружението преди 10- тина година бяхме 250 човека, а сега сме към 280. За 10 години, с може би 30 човека се е увеличило като бройка, но като общ брой трябва да бъде около 320 човека. Има пенсионери над 65 години, които не заемат ловна площ, има и някой, които се местят в други сдружения и за това не се получава драстично увеличение на броя на хората. В част от дружинките си избират кого да приемат вътре, защото това е тяхно право. Трябва по някакъв начин да го познават, да им спечели доверието и чак тогава го приемат. При нас е доста консервативно.
От 280 човека членове на сдружението, 230 са до 55 години, а останалите са по- възрастни. Общо взето, като възрастова структура сме добре и съставът ни е опитен. Мога да се похваля, че при нас все още няма инциденти с ловно оръжие. Инструктажите се провеждат перфектно. Спазват се всички изисквания, а и ръководителите на лова са хора с тежест в дружинките и явно успяват да се наложат.Тези които мислят, че могат да правят каквото си поискат ги изолират и не ги допускат до лов.

Николай МИЛУШЕВ
focus-news.net

 

Програма на националния протестен митинг на ловците

Новини - Важни новини



Националния протест-митинг на ловците на 11.06.2015 г. ще се състои както следва:

10,00-10,30 часа - сборен пункт пред Националния стадион "Васил Левски", в този час се очаква да пристигнат всички ловни сдружения от страната

10,45 ч. - начало на протестното шествие, мшрута е от Националния стадион, по посока ул. Гурко, бул. В.Левски, бул. Освобождение, Народно събрание и пл. Ал. Невски.

11,30 часа - площад Александър Невски, начало на митинга
Очакват се над 10 000 ловци да вземат участие!

Повече за протеста може да прочетете тук: НАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ НА ЛОВЦИТЕ
До членовете на НЛРС-СЛРБ,

Колеги, свикваме митинг на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България
под мотото: „За европейско бъдеще на ловното движение в България!”

Общото събрание на Националното ловно-рибарско сдружение се обръща към стотиците хиляди свои членове и симпатизанти с призив да покажат колегиалната си подкрепа за решаване на наболелите проблеми пред развитието на ловното стопанство и ловното движение у нас.
Правим го по този най-демократичен начин, като излизаме пред цялата общественост, защото в последните години всички наши усилия да бъдем чути и разбрани останаха напразни.

Ние реагираме още от 2009 г. след направените тогава законодателни промени, с които бе отнет законовият статут на Националната ловна организация, като естествен партньор на държавата в осъществяване на ловната политика на страната. Тогава бе започнато и съзнателното раздробяване на ловните структури в България, за да бъде обезличен нашият 117-годишен съюз.

От 2011 г. застанахме срещу масовото създаване на оградени площи, улавянето на дивеч с капани (най-вече дива свиня от териториите на нашите сдружения), вкарването им в оградите и последващото им безмилостно избиване в тях.

Ние сдружените ловци, категорично се противопоставяме на тази практика, която няма нищо общо с истинския лов и ловния морал! Изразихме тази своя позиция и с Декларация на Общото събрание на НЛРС - СЛРБ от 2011 г. до компетентните органи в страната. През 2013 г. организирахме подписка срещу капаните до Народното събрание, в която ни подкрепиха над 8 000 ловци от засегнатите региони. Последва и протестът срещу капаните и разстрела на животните в огради на ловците от Хвойна през 2014 г., с участието на ловните сдружения от Асеновград, Пловдив, Смолян, Девин и Първомай.
За съжаление до днес от страна на държавните институции няма решителна намеса за прекратяване на извършваните безобразия срещу дивата природа на България. Продължиха и усилията за разбиване целостта на ловните сдружения, членове на Националната организация, с цел налагане на лични или корпоративни интереси за сметка на обществения интерес. Това се случи в Костенец, Момчилград, Тополовград, Сунгурларе, Своге, Ихтиман и на други места. Очевидно е, че противниците на Националната организация работят за нейното разбиване и искат да я заменят със „свободни” (от задължения и от отговорност за стопанисване и опазване на дивеча) ловци. Защото тези раздробени структури лесно могат да бъдат подчинени, тъй като само по този начин могат да се удовлетворят частните финансови апетити и личните амбиции на отделни лица и кръгове.

Съюзът на ловците и риболовците, като най-старата и най-голяма доброволна природозащитна неправителствена организация в България, обединяваща над 120 000 свои членове, категорично заявява:

- Настояваме за незабавно приемане на Стратегия за ловното стопанство на България, която да гарантира развитието на дивечовите популации и устойчивото им ползване за не по-малко от 15 години напред.
- Искаме нов закон за лова с ясни правила, регламенти и отговорности на всички субекти, съобразен с европейските критерии и изисквания, който да гарантира изпълнението на стратегията.
- Настояваме за категорична забрана на улова на дива свиня в свободни площи и груповия лов в оградени площи.
- Настояваме за прекратяване на лошите практики, които водят до унищожаване на дивечовите местообитания в земеделските и горските райони.
- Ще защитим единството и целостта на ловното движение в България, като обществен гарант за съхраняването на дивата природа за нашите деца.
- Настояваме правото на лов, като част от нашето нематериално културно наследство да бъде и занапред достъпно за всеки българин.

Необходими са и незабавни промени в сега действащия Закон за лова и опазване на дивеча за решаване на най-наболелите проблеми. Те трябва веднага да пресекат бруталното отношение към дивеча, да изкоренят лошите практики от последните години, за да се възстановят исконните български традиции в лова и ловното движение.

Нашите членове вече се измориха да чакат 25 години европейското развитие на ловното ни стопанство. Ето защо те настояват ние да бъдем чути и да се предприемат незабавни законодателни действия и адекватни решения, в които да залегнат стародавните български ловни традиции и идеали, които ни завещаха основателите на организираното ловно движение у нас още преди 131 години!

 

Ловци съживиха храм след пророчески сън

Новини - Новини




Гърне с пепел и кокалче изплувало при първата копка в Турян

Красив параклис, кацнал на билото над смолянското село Турян, ще чества за пръв път храмовия си празник на 23 май. Той е изпратен свише като сън на Тодор Пейков, който станал и инициатор за издигането на малкия храм. Тодор е кореняк турянец, мястото на параклиса е наследствена земя от баща му, а за издигането му абсолютно всичко е дарение - от труда и материалите до уникалната иконопис по стените, която е напълно завършена за празника на светиите Константин и Елена.


Тодор с огромно вълнение описва района около православния храм на върха, от който се разкрива панорамна гледка. Все легенди, предания за съкровища и древни светилища витаят наоколо. "Зад този връх са летните Агушеви конаци, сега вече срутени и само основи са останали. По-нататък е местността Попрелката, където казват е погребана Руфинка, а под другите върхове са смолянските села Кремене, Черешово и Черешките", разказва бай Тодор. Красивата Руфинка е героинята на една от най-тежките родопски песни, а преданието гласи, че гробът й е там, на другия хълм зад параклиса. По билото е минавал и древният римски път, който свързвал Виа Игнация и Виа Романа. В ниското пък е Гарга дере, известно с иманярските си набези в търсене на съкровищата от преданията.

"Тук идват много често да копаят, винаги намираме ново копнато - с апарати търсят, предполага се, че навремето там са погребвали тракийски владетели и в гърнето с праха от изгорените тела са слагали златни пари", разказва с усмивка и гордост за богатата история на района Пейков.

На двайсетина метра от новия параклис в закътано място е имало стар храм, никой от селото не го помни, но старците разказват, че са виждали руините, останали след Освободителната война. "Помня като 7-8-годишно дете, че тук имаше курбан на Константин и Елена, но после, по комунистическо, традицията западна. Тук, когато копахме основите на храма, намерихме гърне с пепел и едно кокалче, тъй че - имаме си пазител на параклиса" не на шега разказва бай Тодор. Всъщност още преди знаменателния сън, в който

неизвестен дух води бай Тодор до дядовата му земя

и му казва, че там трябва да се вдигне храм, той вече имал идея, че ще върнат живота на това свято място, за да се събират хората както някога.
През делниците в Турян има само старци, но през почивните дни селото - на хвърлей от Смолян, се изпълва с хора, а почти всички мъже тук са ловци в местната дружинка, която има голям богат и обширен ловен район. Преди десетина години бай Тодор бил председател на авджиите и от спомените на маса за младостта тръгнала думата и за параклиса. "Аз бях млад пенсионер, тъкмо бях напуснал рудника и ме направиха отговорник на строителството. Направихме го основно ловците в селото, но всички помагаха, включително и хората от близката мохамеданска махала Есенска, те си го имат параклиса като техен. Те се българеят много, бабичките си идват тук на параклиса, палят свещи и се прибират", кратко обобщава за спойката на различните религии в района бай Тодор.
През 2007 г. отец Димитър Михайлов, който служи в храма "Св. Висарион Смоленски", прави водосвет за първата копка, а 1 г. по-късно освещава и самия параклис.
След като решават да вдигнат храма, идва знамението, че делото е благословено свише. "Интересен сън имах, така е. Идвам аз на дядовите земи на мястото, а зад мен някой говори: "Ще правите параклис? Ела, да ти покажа, където трябва да се изкопае!". Така Тодор в съня си отишъл и видял вече построения на ливадата параклис, а към него малка пристройка. На въпроса какво е това, гласът отговорил, че място за учене на децата.
Затова ловците направили малък навес за почивка и релакс на посетителите.

Направили и кръст с малък солар

Денем събира слънчева енергия, а цяла нощ свети с батерия 12 амперчаса.
"За 1 г. го направихме. Имаше много помощ, много хора дариха - материали, труд, пари", с благодарност реди Пейков и съжалява, че анонимен останал благодетелят, който дал дограмата. Дошли инкогнито, взели мерки и си отишли, а после само изпратили дограмата. "Сега не знам кой е и не мога да благодаря даже", завършва той.
Весела Стоименова е майсторката, дарила напълно безвъзмездно труда по иконописването, боите и цялата си обич към изкуството и Родопите. Завършила дизайн в Художествената академия в родната София, преподава в една от елитните гимназии на Смолян изобразително изкуство. Преди да изрисува с уникален стил стените на параклиса, се насочва към рисуването на икони, за да се спаси от стреса в училище. Изпитвала вътрешната потребност от баланс и започва за удоволствие да рисува икони вкъщи след часовете. Степонисите в параклис над Турян са първите, които създава с много труд в продължение на 6 г. Рисува основно през лятото, в останалото време твори в ателието и преподава в математическа гимназия. Още докато изпълва с духовен цвят стените, идват и други желаещи, да им направи стенопис на параклис "Свети Мина" в Рудозем.
Иконите в параклиса над Турян обаче са уникални, много рядко може да се види нещо подобно.

Няма как да видите такава иконопис

- Богородица се изписва обикновено зад олтара зад иконостаса. В олтарната ниша се изписва Богородица "Царицата небесна", която не държи детето - то е част от нея - или е върху медальон, като при владиците", обяснява художничката, докато довършва колесницата на Исая.

Много е изчела, докато направи проекта, всяка икона и образ е минал през душата, а после през църковния канон, докато оживее на стената.

"Като композиция също е доста сложно - защото в иконата времето не тече едноставно, то е наслояване на времеви потоци". Така вдясно от входа е уникалната композиция на светците Димитър и Георги, с копия срещу Злото, канонизирани за светци по едно и също време.
Весела разказва, че проектът е коментиран с епископ Антоний, докато още беше архиерей в Смолян. "Идеята ми беше, понеже няма иконостас и няма как да се сложи царски ред с по две икони от ляво и от дясно - реших иконостасът да го пръсна по стените, в средата да е Богородица, а горе - обрусът с ангелите, които го носят

от едната страна е Йоан Кръстител, от другата са Константин и Елена

Епископът се съгласи, каза, че не е много използвана тази техника, но му хареса като идея", разказва Весела и добавя, че параклисите са малки пространства и не се изписват целите. "Ние решихме да го направим по-свободно, а в същото време много красиво стоят така. Да изрисуваш параклиса е голямо удоволствие и голяма отговорност. Изключвам за времето, просто рисувам, защото има канон и той ти води ръката", разкрива Весела.

Източник: Стандарт

 
Home
Станете наш фен във Facebook и спечелете 3% отстъпка от доставка с Еконт
Web Analytics